Братя Българи! Разберете ли, че българин се нуждае от помощ, помогнете му!


Напоследък, а и последните години, получавам стотици молби за помощ и съдействие, пристигат и много обнадеждаващи писма и доста емоционално съпричастни думи за общото ни дело. Много са хората, които искат да направят нещо от душа и сърце, за някои мъничко, за някои голямо. Толкова, колкото е по силите им. Готови са да направят нещо за ближния и за Родината си с разбирането, че се нуждаят.

Някой път си лягам засипана от десетки писма и си чудя от кое да започна и как да помогна. Понякога стартирам деня си с няколко, които се опитват да ме обезкуражават или неизбежно ме натъжават, защото разказват за един несправедлив свят, който чупи недодялано парчета от архитектурата на щастието на хората. Понякога ми пожелавате добро утро и ми пишете стихове и е някак толкова красиво, и мило. А понякога просто нямам сили да прочета всичко, а толкова искам, но не мога, защото съм капнала от умора, а очите ми просто се затварят.

И въпреки всичко и въпреки онези предизвикателства, които променят цвета на деня и го правят по сив и не толкова шарен, просто Ви призовавам. Не спирайте! Бъдете себе си! Вероятно има защо! Заради готините хора около нас. Заради неизбежно разтърсващите и запомнящи се мигове. Заради емоцията. Заради усмивката. Заради невъзмутимо грандиозната красота на България. Заради шума на реката. Заради зеленото, което само в нашите гори е толкова зелено. Точно толкова. Ни повече, ни по малко. Знаете ли само колко специално е нашето зелено? То е особено зелено. И, когато пътувам, искам да му се отдам и да го погълна. Заради хората с добро сърце. Заради тези, които се нуждаят от помощ. Заради тези, които могат да помагат и дори имат желание да го направят. Заради всички онези заради, които си заслужава.

Неведнъж съм се загубвала в потока от апели за помощ. Неведнъж съм искала да имам възможността да помогна. Сега. Веднага. И да е безусловно. Да е с разбиране. Да е цялостно някак. Да е пълно. Възможностите за това, с което разполагам и тялом и духом са толкова, колкото мога. Ни повече. Ни по-малко. За това пък призовавам Ви, бъдете хора. Помагайте си! Правете го. Приемете го като мисия. Чуете ли словото на българина… действайте! Безпрекословно. Колкото е по силите и способностите Ви.

Разберете ли, че българин се нуждае от помощ, помогнете му! Независимо какво работи, къде живее, на колко години е, колко пари има в джобчето си, беден е ли е или богат ли е. Българинът е горд и не умее да моли. Но направил ли го е, извървял ли е тази крачка, значи е на ръба. Подайте му ръка! Нека това богоугодно дело не се подлага на съмнение. Чистото сърце знае как да помоли за помощ, а свещеното сърце знае как да окаже подкрепа.

Дори и да звучи наивно, опитайте! Направете го поне, за да усетите тръпката да обяздите поне веднъж себе си. Знаете ли колко е хубаво да яздите себе си. А българинът е расов жребец. Удоволствието е голямо. Просто притихнете. И, ако видите онези огнени очи, които Ви умоляват, опитайте да направите това, което можете и колкото Ви е по силите или волята на духа. Ако е с вяра и любов, ще стане чудо! От онези вълшебства, за които се говори в нашата история от древността.

Цвета Кирилова, Фейсбук

Имаш нужда от пари? Натисни тук и получи веднага !
...
loading...

Братя Българи! Разберете ли, че българин се нуждае от помощ, помогнете му!

Send this to a friend