Данък “Добра заплата”


Правителството няма да повиши данъците. Изречението е от управленската програма на третия кабинет “Борисов” и често е повтаряно от финансовия министър Владислав Горанов.

На теория – основните ставки действително не са пипани от години. На практика обаче облагането на труда расте, но през осигуровките. В българската действителност те силно наподобяват данък – по-голямата част от събраното отива в бюджета на държавата и се харчи на момента, често според усмотрението на политиците.

През последните години вноските за пенсия се качиха с 2 пункта, с по 10% се увеличаваше минималната заплата, минималните осигурителни прагове също вървяха нагоре. Някак успоредно, макар и неочаквано, преди дни синдикатите обявиха (забележете) от името на правителството, че максималният осигурителен доход от догодина ще бъде вдигнат рязко от сегашните 2600 на 3000 лв. Така в сравнение с преди 5 години осигурителната тежест на хората, които получават високи доходи, ще скочи с една трета, а държавата ще изземе от компании и хора около 150 млн. лв. повече догодина.

Освен че беше взето на тъмно, без да е консултирано с бизнеса, решението ще удари фирмите и работещите в един от секторите с най-висока добавена стойност за икономиката – технологичния.

Ние решихме, вие го съобщете

За готвеното 15% увеличение на прага се разбра от споразумение, подписано между правителството и синдикатите, а текстът му стигна до медиите през КНСБ. От последвалата остра реакция на работодателските организации стана ясно, че те са били изолирани от процеса на вземане на решение, въпреки че то засяга предимно тях и че подобни промени обикновено се обсъждат и с бизнеса. Според работодателите идеите са приети в “условия на преобладаващи популистки нагласи” преди изборите за европарламент и местна власт. Няма и анализ за ефекта от тях.

“Не може да се правят подобни двустранни споразумения при прокламиран тристранен диалог”, отбелязва председателят на управителния съвет на АИКБ Васил Велев.

Случайно или не, разговорът протича и без участието на ресорния министър Бисер Петков. На срещата с двата синдиката са били премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Владислав Горанов и вицепремиерът Валери Симеонов. Петков обаче засега е единственият представител на властта, който коментира темата публично, и то технически, че мярката ще увеличи приходите в бюджета.

Обявените намерения противоречат и на публикуваната през април средносрочна бюджетна прогноза на правителството, според която до 2021 г. нивото на максималния осигурителен праг няма да се променя. Очаквано, новината не се прие добре дори и от част от опозицията.

“Ние по принцип подкрепяме идеята да има предвидимост в данъчно-осигурителното законодателство. Когато искаш да променяш данъци и осигуровки – заявяваш го в предизборна кампания, излизаш с тази програма, търсиш доверието на гражданите и я реализираш”, посочи Хасан Адемов от ДПС, който е и председател на социалната комисия в парламента.

Защо се прави

Максималният осигурителен праг е смислово обвързан с размера на максималната пенсия. Преди седмица стана ясно, че записаното още преди години в нормативната уредба отпадане на тавана на новоотпуснатите пенсии от 2019 г., няма да се случи. Вместо да падне, таванът се вдига – от сегашните 910 лв. на 1200 лв. Така съотношението между максималния осигурителен доход и максималната пенсия ще се увеличи от сегашните 35 на 40%.

Това е едната вероятна причина за хода с осигуровките. Така управляващите си гарантират допълнително едни 150 млн. лв., с които могат да понесат вдигането на тавана на пенсиите, според запознат източник. Дори ще останат пари за още преразпределение.

Краткосрочно властта печели симпатиите на около 43 хил. души, чиито възнаграждения за старост ще се вдигнат. В дългосрочен план обаче подобно решение подкопава и без това крехкото доверие в пенсионната система, защото засилва усещането, че дори и да плащаш високи осигуровки, колко точно ще вземеш, след като се пенсионираш, ще зависи от волята на управляващите към конкретния момент. За тази година например разходите за пенсии са планирани на близо 9.5 млрд. лв., като 4.2 млрд. лв. от тях идват като доплащане от държавата и реално са от други данъци.

Петър Ганев от Института за пазарна икономика изказва и друга теза – че натискът за вдигане на тавана на пенсиите идва от силовите ведомства. “Има хора, които изчакват да падне или да се вдигне таванът, за да се пенсионират с по-висока пенсия, тъй като това може да се случи само за новоотпуснатите пенсии”, посочва той.

Ефектът на лавината

Мярката ще засегне около 130 хил. души, които по данни на Националната агенция за приходите през 2017 г. са декларирали доходи над 2600 лв. на месец (виж таблицата). Спрямо общия брой на заетите в икономиката числото е сравнително малко, но повечето от тези хора работят в секторите на информационните технологии, добивната индустрия, банки и финанси, химическата промишленост. Т.е. в компании, които генерират висока стойност за икономиката. Не случайно с писмо до премиера, финансовия министър и председателя на бюджетната комисия в парламента след работодателите излязоха и пет организации от IT сектора.

“Изненадани сме, че в години с бюджетен излишък се взема от генериращите висока добавена стойност, вместо да се инвестира в увеличаване на техния брой чрез инвестиции в образователната система за подготовка на повече специалисти. С резултатите от труда на заетите в ИКТ сектора не само се повишава потреблението, което е основен двигател на растежа в последните години”, се посочва в позицията на сектора. Според организациите засегнати от промяната ще са близо 148 хил. души, от които една трета са заети в IT сектора (виж изчисленията).

При 3 хил. лв. брутно възнаграждение вдигането на осигурителния праг увеличава разхода за осигуровки през 2019 г. спрямо тази година със 130 лв., или с над 15% на месец (виж графиката). За пет години назад ръстът е с 33%, като до голяма степен “изяжда” увеличението на доходите от бумтящия пазар на труда.

“Фактът, че промяната се случва малко изненадващо и прибързано, е леко неприятен – може да докара рискове с неконкурентоспособност и намалени инвестиции в човешки капитал в немалко от компаниите, които работят в условия на глобална конкурентна среда и сериозна конкуренция в пазара на труда”, казва Пламен Цеков, изпълнителен директор на “Скейл Фокус”. Той обяснява, че в технологичните фирми заплатите са много голямо перо, като преобладават тези, които са над максималния праг. “По много груби сметки, в нашата компания ефектът ще е близо 1% от цялостния оборот, или между 1.5-2% от очаквания разход за труд и осигуровки”, добавя Цеков.

Според петте организации от IT сектора има реална опасност от отлив на висококвалифицирани специалисти, който предвид съществуващия дефицит на кадри, не би могъл да бъде компенсиран. “Естествено, след отлива на специалисти ще ги последват и компаниите, които ще предприемат активни действия по преразпределение на своите разходи за заплати чрез наемане на повече хора в зони с по-добри икономически условия – например свободните икономически зони край Скопие и Ниш”, се посочва в писмото им до управляващите.

Има ли алтернатива

Ако тактично пренебрегнем нуждата от магическата думичка “реформа” на пенсионната система, има няколко други алтернативи, които бизнесът и експерти предлагат като алтернативи, вместо да се увеличава осигурителната тежест върху труда. “Няма нужда за поредна година при добре развиваща се икономика и добър бюджет да товарим работещите”, отбелязва Петър Ганев, който не вижда причина таванът да се вдига с 400 лв., при положение че предходни години повишението е било два пъти по-малко.

Според Велев максималните пенсии могат да се увеличат и без да се повишава таванът на осигурителния доход, като се вдигне съотношението между двете величини от 40% на 45% или 50%, а допълнителните средства за бюджета да дойдат от ръста на икономиката и нейното изсветляване.

Финансовият министър се опита да успокои температурата по темата с “дебатът предстои”. Според източници от управляващите обаче мачът е по-скоро свирен. Нищо че е обещано друго.

Източник: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/10/12/3325578_danuk_dobra_zaplata/

Имаш нужда от пари? Натисни тук и получи веднага !
...
loading...

Like it? Share with your friends!

Данък “Добра заплата”